Doppel Keks

Хижа Соколна

И така, първата хижа за 2006 вече е факт. Надявам се че се е харесала на всички, които бяха (не бяхме малко) и за напред ще идват повече хора на такива мeроприятия. И сега ще разкажа за приключенията на нашата група, която в последствие се раздели на отделни групички, тръгнали да дирят стоп за дома.
Събота сутринта ставам аз и какво да видя - лошо време, вали и почвам да се чудя кой ще се откаже. Влизам в скаип и първият човек, който видях ми каза, че няма да идва заради времето. хм. Той беше единственият всъщност (става въпрос за 100). И ся отивам на гарата като междувременно срещам по пътя ицо да бърза. Качихме се и Мартин почна веднага с неговите истории как се е прибирал към града (който иска да разбере историята да го пита).
Когато слязохме в Габарево времето беше просто перфектно - слънце и топло и всички се надъхахме някво. И тръгнахме. По пътя нагоре нямаше кой знае какво. Тук таме красива гледка :) На високото имаше сняг и групата много се разкъса. А Ивайло, Добо, Марто и Борис останаха насаме с "Мангата" и Пинк Флойд и с едно шише ракия и 2 бири. До горе ги бяха пресушили(бах ги). Марто беше бая сръбнал и веднага легна да спи. А ний през тва време бяхме в столовата и ядахме и пихме. После се качихме горе в стаите и слушахме музика и изтъпяваха. Спомням си как Ивайло превеждаше на Добо песни на Раммстеин :) После играхме черен Петър (малее нямате си на представа колко може да е яко да се играе в момента. Белота да се пази, защото идва черния). Мислехме си на другия ден да станем рано да може да хвамен влака в 10 и нещо ма на никои не му се ставаше. За тва в 11 тръгнахме от хижата. Вън беше просто прекрасно - мъгла, студено и вали сняг, който по-късно стана на дъжд. Знаехме че в 2 и нечщо има рейс ама не ни се чакаше, затва ай на стоп. Ивайло, Марто и Златко тръгнаха с бащата на Монев, който дойде да го прибере. А ний се разделихме на групи, едната от които беше от 5 човека, ама тях ги качи много бързо един микробус и айде директно в СтЗ. Деница и Ицо също бързо се прибраха. С Димана ги видяхме в един Москвич да се возят после за подробности може да ги питате ко искате. Та останахме аз и Димана. Вървяхме чак до разклона за Павел баня преди да спре един Ситроен Ц4, ама той ни закара до началото на околовръсния път на Кз. Вървяхме чак до източния край. Но точно по този път станаха най-яките работи. По едно време докато вървим чуваме някъв лай. В последствие се оказа, че тва са глутница бездомни кучета, която вървеше след нас. Добре че видяхме едан спряла кола. Решихме да останем покрай нея, 4е ако ни нападнат кучетата да се качваме отгоре. И така чакахме към 10-15 мин и решихме да тръгнем по някви улици, за да ги заобиколим. Но имаше едно момченце(не по-голямо от 2-3 клас), което ни вика: "Елате, няма страшно. Аз ще ви прекарам." Измъкна един метален кол, който беше заострен и тръгна към тях и почна да вика. Ний си продължихме и го гледаме отдалеч как хвърля кола по кучетата и се мъчи да ги убий. Мале не. Тва беше супер яката гледка. После ни следваше още едно куче, дето приличаше на лисичка. Добре че беше само. Тъпото беше, че вървя подир нас към километър(може би си е мислило, че ще умираме) и после се върна обратно. Накрая отидохме на края, където се сливат пътищата, почакахме няколко минути и ни качиха до СтЗ.
Ами това беше. Може би трябва да похваля хижата, пък и хижарите. Единия от тях имаше имен ден и ни черпиха с ракия и някви меса. Освен тва не правиха никви проблеми. Всичко беше на 6. Мися че тази година сезона почва доста добре.
До следващата хижа!!!

posted by mecho @ 19:29